ПОМЕН
Бавно вървя през тъмното.
Тихо стъпвам, нощта да не събудя.
Полека се изкачвам по хълма.
Разпръсквам щурците учудени.
Откъсвам макове и метличини
и на пръстта ги полагам.
После до кръста ти коленича...
Тази нощ и сълзите дори не помагат!
Мина времето... а твоето малко момиче
все още се учи без тебе да живее.
Спъва се, пада, но се изправя ...