temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
22.06.2008 г., 21:55 ч.

Помен 

  Поезия » Друга
656 0 14
ПОМЕН

Бавно вървя през тъмното.
Тихо стъпвам, нощта да не събудя.
Полека се изкачвам по хълма.
Разпръсквам щурците учудени.

Откъсвам макове и метличини
и на пръстта ги полагам.
После до кръста ти коленича...
Тази нощ и сълзите дори не помагат!

Мина времето... а твоето малко момиче
все още се учи без тебе да живее.
Спъва се, пада, но се изправя
и продължава отново... за да оцелее.

И все пита къде си, с кого си,
мислиш ли си понякога за нея?
Странни и... страшни въпроси!
Почти ме карат да онемея!

Изправям се пак. На небето
звездите-очи вместо мен се прощават.
Поемам обратно към... светлото...
и всяка стъпка към тебе ме приближава.



© Теменужка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??