1 мар. 2013 г., 21:45

Помолих Господ времето да спре 

  Поэзия » Любовная
710 0 5
Зимни спомени
разхождат се във плен.
Мигове отминали
аз още пазя във съня си.
Една ръка от нежност -
това бе ти, до мен
открехваше затворени врати,
макар в зимна неизбежност...
изтриваше от раните ми
и рисуваше сияния.
И времето за миг отново
беше спряло, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Все права защищены

Предложения
: ??:??