Помолих Господ времето да спре

Mar 1, 2013, 9:45 PM

Poetry » Love

711 0 5

Зимни спомени
разхождат се във плен.
Мигове отминали
аз още пазя във съня си.
Една ръка от нежност -
това бе ти, до мен
открехваше затворени врати,
макар в зимна неизбежност...
изтриваше от раните ми
и рисуваше сияния.
И времето за миг отново
беше спряло, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Помолих Господ времето да спре

Want to read more?

Random works