Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
Mar 1, 2013, 9:45 PM

Помолих Господ времето да спре 

  Poetry » Love
676 0 5

Зимни спомени 

разхождат се във плен.

Мигове отминали 

аз още пазя във съня си.

Една ръка от нежност -

това бе ти, до мен

открехваше затворени врати,

макар в зимна неизбежност...

изтриваше от раните ми

и рисуваше сияния.

И времето за миг отново

беше спряло,

а вятърът целуваше листата...

снегът искреше в чисто бяло.

Помолих Бог стрелките да забави

и сякаш всичко стана

чисто и красиво.

Говорехме си, но без думи...

в студената прегръдка на деня,

открихме любовта си, която

винаги ще идва в съня ни

със тихи стъпки без излишни думи...

© Моника Стойчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??