1 mar 2013, 21:45

Помолих Господ времето да спре 

  Poesía » De amor
712 0 5
Зимни спомени
разхождат се във плен.
Мигове отминали
аз още пазя във съня си.
Една ръка от нежност -
това бе ти, до мен
открехваше затворени врати,
макар в зимна неизбежност...
изтриваше от раните ми
и рисуваше сияния.
И времето за миг отново
беше спряло, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??