purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
23 апр. 2012 г., 09:40

После 

  Поэзия
543 0 10

 

 

ПОСЛЕ

 

Видях как умират неизвестните.

И колко трудно затварят очите си,

равнодушието им към бездната,

откъдето не се е върнал още никой.

 

Разбрах и ужаса на живите,

когато видяха същото –

като диви

те бързаха и се скриваха

в къщите си.

 

И всичко беше толкова човешко –  

и едното, и другото, Боже!

Всичко.

А на мене ми стана тежко,

че няма да мога да виждам вече този,

на когото ужасно приличам.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??