23 abr 2012, 9:40

После 

  Poesía
579 0 10
ПОСЛЕ
Видях как умират неизвестните.
И колко трудно затварят очите си,
равнодушието им към бездната,
откъдето не се е върнал още никой.
Разбрах и ужаса на живите,
когато видяха същото –
като диви
те бързаха и се скриваха
в къщите си.
И всичко беше толкова човешко –
и едното, и другото, Боже! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??