purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
23.04.2012 г., 9:40 ч.

После 

  Поезия
555 0 10

 

 

ПОСЛЕ

 

Видях как умират неизвестните.

И колко трудно затварят очите си,

равнодушието им към бездната,

откъдето не се е върнал още никой.

 

Разбрах и ужаса на живите,

когато видяха същото –

като диви

те бързаха и се скриваха

в къщите си.

 

И всичко беше толкова човешко –  

и едното, и другото, Боже!

Всичко.

А на мене ми стана тежко,

че няма да мога да виждам вече този,

на когото ужасно приличам.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??