13 июн. 2013 г., 21:20

Последният замък 

  Поэзия
1893 3 26
Косите ù, косите ù са пясък.
И в сляпото пространство помежду ни
отмерват безпощадно тишината -
часовник на неказаните думи.
Попива в тях надеждата, че мога
отново да ги вдишам с пълни шепи.
Луната ми, залутана пирога,
забива нос във пясъчните преспи.
Във времето назад гребе, сънува
как вдигат грива приливи високи
и няма бряг. Но, боже, как си струва
да се удавиш в бездна тъмноока. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владо Все права защищены

Предложения
: ??:??