Ilich (Владо)
15 155
13.06.2013 г., 21:20 ч.

Последният замък 

  Поезия
1752 2 24

Косите ù, косите ù са пясък.

И в сляпото пространство помежду ни

отмерват безпощадно тишината -

часовник на неказаните думи.

 

Попива в тях надеждата, че мога

отново да ги вдишам с пълни шепи.

Луната ми, залутана пирога,

забива нос във пясъчните преспи.

 

Във времето назад гребе, сънува

как вдигат грива приливи високи

и няма бряг. Но, боже, как си струва

да се удавиш в бездна тъмноока.

 

Сега градя последния си замък.

Зазиждам сенки, спомени, години…

От пясък е, любима, не от камък.

Една вълна му трябва. Да го срине.

© Владо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??