JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
5 нояб. 2019 г., 20:09  

Празна ваза 

  Поэзия » Свободный стих
727 1 1

Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза.
Без цветя.
Само конските мухи летят
за да вдъхнат от загнилия въздух над гърлото ми.
Слънцето ме огрява.
Или е лампа?
Нажажената ѝ светлина привлича пеперудите.
За да изгорят крилете си.
Счупеният часовник кънти в ушите ми:
- Тик-так. Тик-так. Тик-так.
Кукуу!
Страдам в изопаченото си утре.
Но то ще стане днес.
После - вчера.

© Миглена Миткова Все права защищены

Свързани произведения
Под фокуса на луната
Anita765 (Ани Монева) Anita765
Поэзия » Свободный стих
Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...
  1449  1  6 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За съжаление, Меги, ширпотребата на авангардизма, който намира място дори там, където не му е мястото изтисква съдържанието на каквото и да е от смисъл... Виновно е осветлението - изкуственото, комерсиализираното, без което ще се окаже, че не можем....
    Висока топка си! Защото всяко утре, рано или късно, става вчера. Истинските неща, като слънцето ще останат в утрето. Те няма как да бъдат вчера...
    Радвам се, че разбра...
Предложения
: ??:??