5.11.2019 г., 20:09 ч.
Празна ваза
Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза.
Без цветя.
Само конските мухи летят
за да вдъхнат от загнилия въздух над гърлото ми.
Слънцето ме огрява.
Или е лампа?
Нажажената ѝ светлина привлича пеперудите.
За да изгорят крилете си. ...
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза.
Без цветя.
Само конските мухи летят
за да вдъхнат от загнилия въздух над гърлото ми.
Слънцето ме огрява.
Или е лампа?
Нажажената ѝ светлина привлича пеперудите.
За да изгорят крилете си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Миглена Миткова Всички права запазени
Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...
1550
1
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
