20 сент. 2007 г., 08:12

Преди,сега и после 

  Поэзия
556 1 5
Минало, удавено в пороя на годините,
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са  с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
                                     "
Какъв си бил тогава?"


Натрупваш безразличност след всеки следващ съд,
треперещият плод в душата ти узрява,
във бъдещето виждаш един неясен път,
а леден глас те пита:
                                     "
Какъв си ти тогава?"


Последната надежда погребана изстива
и цвете непосято в краката ти поставя.
Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива,
а леден глас те пита:
                                     "Какъв ще си тогава?"


© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??