Sep 20, 2007, 8:12 AM
Преди,сега и после
Минало, удавено в пороя на годините,
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
"Какъв си бил тогава?"
Натрупваш безразличност след всеки следващ съд,
треперещият плод в душата ти узрява,
във бъдещето виждаш един неясен път,
а леден глас те пита:
"Какъв си ти тогава?"
Последната надежда погребана изстива
и цвете непосято в краката ти поставя.
Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива,
а леден глас те пита:
"Какъв ще си тогава?"
взира се в лицето ти и никой не познава.
Спомените литнали са с пушекът в комините,
а леден глас те пита:
"Какъв си бил тогава?"
Натрупваш безразличност след всеки следващ съд,
треперещият плод в душата ти узрява,
във бъдещето виждаш един неясен път,
а леден глас те пита:
"Какъв си ти тогава?"
Последната надежда погребана изстива
и цвете непосято в краката ти поставя.
Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива,
а леден глас те пита:
"Какъв ще си тогава?"
© Петя Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Доста философско за тази възраст! Питам се - как ли ще пишеш след още толкова?... Пиши! Има защо!
-
Позравления!
-
Прекрасна идея , Петя , прекрасен стих. С обич.
-
прекрасно е,макар и тъжно
поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стихотворението е наистина чудесно, па макар и малко реалистично тъжно.