Минало, удавено в пороя на годините, взира се в лицето ти и никой не познава. Спомените литнали са с пушекът в комините, а леден глас те пита: "Какъв си бил тогава?"
Натрупваш безразличност след всеки следващ съд, треперещият плод в душата ти узрява, във бъдещето виждаш един неясен път, а леден глас те пита: "Какъв си ти тогава?"
Последната надежда погребана изстива и цвете непосято в краката ти поставя. Тук всеки, който дойде, от теб ще си отива, а леден глас те пита: "Какъв ще си тогава?"
Харесва ми описанието на цикъла на живота... Минало-настояще-бъдеще - едно неделимо цяло.
Стихотворението е наистина чудесно, па макар и малко реалистично тъжно.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Стихотворението е наистина чудесно, па макар и малко реалистично тъжно.