Престъпно

elituUu (Елица)
65 111

24 сент. 2011 г., 19:52

Поэзия

597 0 2

Сякаш те взимам назаем от някого,

а после не мога да спя.

Уж съвестта си отдавна съблякох,

а пак ù търпя наглостта.

Сякаш ме чака някой в дома ми

и блудна завръщам се там.

Заключвам вратата, зад нея страхът ми

стои и умира от срам.

Сякаш ме съдят стените със поглед;

“виновна” без жалост пледират.

Сякаш си скъпа квартира за оглед,

а моите пари пак не стигат.

Всяка мисъл за теб за престъпна ме сочи;

после чувам присъда: ”Година”.

Осъзнавам греха и сама врътвам ключа -

че те искам, не ми се размина.