Сякаш те взимам назаем от някого,
а после не мога да спя.
Уж съвестта си отдавна съблякох,
а пак ù търпя наглостта.
Сякаш ме чака някой в дома ми
и блудна завръщам се там.
Заключвам вратата, зад нея страхът ми
стои и умира от срам.
Сякаш ме съдят стените със поглед;
“виновна” без жалост пледират.
Сякаш си скъпа квартира за оглед,
а моите пари пак не стигат. ...