24.09.2011 г., 19:52 ч.

Престъпно 

  Поезия
598 0 2

 

Сякаш те взимам назаем от някого,

а после не мога да спя.

Уж съвестта си отдавна съблякох,

а пак ù търпя наглостта.

 

Сякаш ме чака някой в дома ми

и блудна завръщам се там.

Заключвам вратата, зад нея страхът ми

стои и умира от срам.

 

Сякаш ме съдят стените със поглед;

“виновна” без жалост пледират.

Сякаш си скъпа квартира за оглед,

а моите пари пак не стигат.

 

Всяка мисъл за теб за престъпна ме сочи;

после чувам присъда: ”Година”.

Осъзнавам греха и сама врътвам ключа -

че те искам, не ми се размина.

© Елица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??