Приятели!

Те са като порцелан.

Оцелели

чашки от сервиза.

Прощаващи,

когато съм грешна! 

И са до мен, когато   

съм отчаяна,

и безутешна…

Стари.

Безценни!

Удържали на времето.

С които забравям

всички грижи

и бремето.

Пукнатите захвърлих.

Носели нещастие.

Освободих се

от всякакво пристрастие.

Днес не сме си длъжни!

Счупеното – счупено е!

Бог ми е свидетел…

Не помагат сълзи                

и посипване с пепел           

от предателската клада,

от изгубената вяра.

Приятели!

На чаша чай          

и на раздумка сладка.

Среща за кратко.

Капки във вечните чаши.

Благословени да сте!

Дважди!