Всичко, каквото изрека
в този момент,
ще бъде проклятие,
затова по-добре да си мълча...
Но как да заглуша
стоновете на душата си,
когато любовта ми към теб
беше разпятие,
в което да се кълна...
... А тебе... те е страх
от моите клетви...
Затова –
дано щастие само ти донеса...
СЕГА И НАВЕКИ!!!
Така “проклетото” щастие...
някой ден при мен ще се върне,
но не “неприветлив и студен”,
а радостен и свещен!
ДАЛИ тогава
сърцето ти да ме потърси?!?
© Ивайла Славова Все права защищены