10 ene 2011, 18:22

Проклятие 

  Poesía » De amor
659 0 0

Всичко, каквото изрека

в този момент,

ще бъде проклятие,

затова по-добре да си мълча...

Но как да заглуша

стоновете на душата си,

когато любовта ми към теб

беше разпятие,

в което да се кълна...

... А тебе... те е страх

от моите клетви...

 

Затова –

дано щастие само ти донеса...

СЕГА И НАВЕКИ!!!

 

Така “проклетото” щастие...

някой ден при мен ще се върне,

но не “неприветлив и студен”,

а радостен и свещен!

ДАЛИ тогава

сърцето ти да ме потърси?!?

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??