Всичко, каквото изрека

в този момент,

ще бъде проклятие,

затова по-добре да си мълча...

Но как да заглуша

стоновете на душата си,

когато любовта ми към теб

беше разпятие,

в което да се кълна...

... А тебе... те е страх

от моите клетви...

Затова –

дано щастие само ти донеса...

СЕГА И НАВЕКИ!!!

Така “проклетото” щастие...

някой ден при мен ще се върне,

но не “неприветлив и студен”,

а радостен и свещен!

ДАЛИ тогава

сърцето ти да ме потърси?!?