4 авг. 2021 г., 12:14
Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи
Под среброто коси, мисли ядно кръжат
с треперещи пръсти, стиска в гърло вика
А отвътре клокочи, мощен, яростен глас
вярата ли не стигна, святост ли…за всеки от нас
Старикът предъвква мустак пожълтял
останал безжизнен като килнат дувар
С питащ поглед разпятието следи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация