Просека

4 ago 2021, 12:14

Poesía

267 0 2

Просека

В черквата правдиво канони редят

псалми припяват, с тамян ги кадят

До стара колона седи тихо старик

В очите тъга…, душата мълчи

Под среброто коси, мисли ядно кръжат

с треперещи пръсти, стиска в гърло вика

А отвътре клокочи, мощен, яростен глас

вярата ли не стигна, святост ли…за всеки от нас

Старикът предъвква мустак пожълтял

останал безжизнен като килнат дувар

С питащ поглед разпятието следи

главата привел, кръсти старчески дни

Животът горчи потопен в самота

в снежни преспи е пътят, непреодолима тъга

Но, отваря се просека към незнайния свят

и го водят лица с припозната следа

В черквата свещи догарят, пращят

безмълвни икони в сенки трептят

Старик до колоната отпусна тихо глава

и пое към отвъдното, стиснал свещ в ръка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Лютиче (Валя Сотирова)

2021-08-04T14:00:18+03:00

Благодаря за отзива, DPP (SMooth), с най-тихите стъпки се оставя най-дълбока следа.
DPP (SMooth)

2021-08-04T12:21:19+03:00

Хареса ми, макар да навява тъга!
Гръмогласните, почти винаги не си струва да се слушат, а тихите винаги е имало какво да кажат, но няма кой да ги чуе.