Лютиче (Валя Сотирова)
319 266
4.08.2021 г., 12:14 ч.

Просека 

  Поезия
266 0 2

Просека

 

В черквата правдиво канони редят

псалми припяват, с тамян ги кадят

До стара  колона седи  тихо старик

В очите тъга…, душата мълчи

 

Под среброто коси, мисли ядно кръжат

с треперещи пръсти, стиска в гърло вика

А отвътре клокочи,  мощен,  яростен глас

вярата ли не стигна, святост ли…за всеки от нас

 

Старикът предъвква мустак пожълтял

останал безжизнен като килнат дувар

С питащ поглед  разпятието следи

главата привел, кръсти старчески дни

 

Животът горчи  потопен в самота

в снежни преспи е пътят, непреодолима тъга

Но, отваря се просека  към незнайния свят

и го водят лица с припозната следа

 

В черквата свещи догарят, пращят

безмълвни икони в сенки  трептят

Старик до колоната отпусна тихо  глава

и пое към отвъдното, стиснал свещ в ръка.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за отзива, DPP (SMooth), с най-тихите стъпки се оставя най-дълбока следа.
  • Хареса ми, макар да навява тъга!
    Гръмогласните, почти винаги не си струва да се слушат, а тихите винаги е имало какво да кажат, но няма кой да ги чуе.
Предложения
: ??:??