10 сент. 2006 г., 00:55

Прозорец към живота 

  Поэзия
692 0 5
Прозорецът на стаята изпълва със печал...
Прозорец към живота напомня той –
метафора, която в съзнанието пазя от детските години...
Прозорец към живота.
Днес искам аз капаците му стари навеки да затръшна
и в гробен мрак да се стопя -
не се нуждая аз от пошла светлина,
от лепкавата топлина,
от лицемерна святост,
от всичките превзети, подли егоисти.
Животът ми отровен дъх коси -
Отровен дъх из устните на тоз народ отровен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Предложения
: ??:??