Жарковски (Велин Евстатиев)
100 189
10 sept 2006, 0:55

Прозорец към живота 

  Poesía
635 0 5

Прозорецът на стаята изпълва със печал...

Прозорец към живота напомня той –

метафора, която в съзнанието пазя от детските години...

Прозорец към живота.

 

Днес искам аз капаците му стари навеки да затръшна

и в гробен мрак да се стопя - 

не се нуждая аз от пошла светлина,

от лепкавата топлина,

от лицемерна святост,

от всичките превзети, подли егоисти.

 

Животът ми отровен дъх коси -

Отровен дъх из устните на тоз народ отровен.

И задушавам се...

 

Макар и скромен, за себе си ще пиша аз,

животът свой аз искам да опиша,

защото грозен и ненавистен е той –

потъпкан и оплют от мен самия,

но и от всички, що до мене бяха...

 

Те всички са отровени...Както и аз самият...

Отровени с отровата зловеща на

безмилостна епоха, на входът й написано е с кръв

 “Тук прошка няма – дай парите и минавай пръв”

 

 

Празен стои си белият лист,

Празен,

            Омразен,

Безобразен,

Както празен и кух е животът ми глух –

Живот на куче, на прасе,

животът може би, на морското свинче

изпълнени са със събития “от жизнена необходимост” –

моят – не.

 

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??