Прозорецът на стаята изпълва със печал...
Прозорец към живота напомня той –
метафора, която в съзнанието пазя от детските години...
Прозорец към живота.
Днес искам аз капаците му стари навеки да затръшна
и в гробен мрак да се стопя -
не се нуждая аз от пошла светлина,
от лепкавата топлина,
от лицемерна святост,
от всичките превзети, подли егоисти.
Животът ми отровен дъх коси -
Отровен дъх из устните на тоз народ отровен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация