Пързалка

8 февр. 2012 г., 00:55

Поэзия

578 0 0

Малките висулки останаха след снега
да ни сочат заледения остров.
А секундите разминават се бързо с мига,
в който се пързалям и падам на леда.

Болят ме краката, зави ми се свят,
но се изправям отново, за да продължа.
Движа се бавно, със стъпки безшумни.
От страх да не се преобърне Светът...

пред очите ми.

04.12.2012г.

Пързалка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения