пътувам
през процепа бучи с еднаква спрямо скоростта ми
сила - вятърът
в обратната посока
и гони залепения за кожата ми слънчев восък
със едно отмятане /по малко/
на пластовете топлина
печатащи релефа на плътта ми във пространството
запаметяващо инициалите на пръстен
от хилядите пръстени по хилядите Твои пръсти
без ръце
във шумотевицата можеш да дочуеш смътното тиктакане ...