24 июл. 2012 г., 12:56

Радост 

  Поэзия » Другая
429 0 0

Радост

 

Като приказка пее гората,

зелена с накит златист.

Ветрецът люлее листата,

а те доволно мълчат.

 

Ръцете си в клоните сплитам,

прегръщам дивната шир.

Животът бездушен зад мене оставям,

чудни звуци в сърцето звучат.

 

В гърдите ми зее прохладна пролука,

отпускам отмаляла ръце.

Целия свят в тишината тука побирам

като усмивка на мъничко дете.

 

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??