24 jul 2012, 12:56

Радост 

  Poesía » Otra
431 0 0

Радост

 

Като приказка пее гората,

зелена с накит златист.

Ветрецът люлее листата,

а те доволно мълчат.

 

Ръцете си в клоните сплитам,

прегръщам дивната шир.

Животът бездушен зад мене оставям,

чудни звуци в сърцето звучат.

 

В гърдите ми зее прохладна пролука,

отпускам отмаляла ръце.

Целия свят в тишината тука побирам

като усмивка на мъничко дете.

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??