Радост
Като приказка пее гората,
зелена с накит златист.
Ветрецът люлее листата,
а те доволно мълчат.
Ръцете си в клоните сплитам,
прегръщам дивната шир.
Животът бездушен зад мене оставям,
чудни звуци в сърцето звучат.
В гърдите ми зее прохладна пролука,
отпускам отмаляла ръце.
Целия свят в тишината тука побирам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация