24 февр. 2005 г., 18:47
Раздяла
1121
0
1
Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!
© Весела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
