24 feb 2005, 18:47

Раздяла 

  Poesía
1095 0 1
Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!

© Весела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??