24.02.2005 г., 18:47 ч.
Раздяла
1153
0
1
Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Весела Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
