2 мар. 2010 г., 12:40
Една минута ще съм ти поет.
Кажи ми нещо, стих да го направя.
Кажи ми тайна, с нея да умра.
Яви се тайно, с тебе да живея.
Една минута – и ще те забравя.
И ще те захвърля на небето –
да бъдеш най-далечният ми спомен.
Ето, вече почвам да забравям.
Ето, от сърцето те изравям.
Ето, от очите те отскубвам.
Ето, късам си гласа!
Стривам името ти на въздишки! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация