2.03.2010 г., 12:40 ч.
Раздяла
Една минута ще съм ти поет.
Кажи ми нещо, стих да го направя.
Кажи ми тайна, с нея да умра.
Яви се тайно, с тебе да живея.
Една минута – и ще те забравя.
И ще те захвърля на небето –
да бъдеш най-далечният ми спомен.
Ето, вече почвам да забравям.
Ето, от сърцето те изравям.
Ето, от очите те отскубвам.
Ето, късам си гласа!
Стривам името ти на въздишки!
И – няма кой да ме осъди!
Нито кога и нито закога.
Не съм обичал.
Значи – неживял.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добре ,че има забрава,за да има спомени.Добър стих.
-
Винаги ще се намери кой да ни съди, но това не е толкова важно.Страшното е когато се превръщаме в съдии сами на себе си!Тогава наистина никой не може да ни защити!Натъжих се от този стих!Поздрав!
-
"Не съм обичал.
Значи – неживял."
!* -
Живописните словесни словосъчетания са красиви и въздействащи!!!
-
и една минута понякога е достатъчна...
а стиховете ги можеш, и то как, Райсън...чудо си ти. -
... и събираш в стих...!Райсън*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Живот описан в стихове!