2 mar 2010, 12:40
Раздяла
Една минута ще съм ти поет.
Кажи ми нещо, стих да го направя.
Кажи ми тайна, с нея да умра.
Яви се тайно, с тебе да живея.
Една минута – и ще те забравя.
И ще те захвърля на небето –
да бъдеш най-далечният ми спомен.
Ето, вече почвам да забравям.
Ето, от сърцето те изравям.
Ето, от очите те отскубвам.
Ето, късам си гласа!
Стривам името ти на въздишки!
И – няма кой да ме осъди!
Нито кога и нито закога.
Не съм обичал.
Значи – неживял.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Добре ,че има забрава,за да има спомени.Добър стих.
-
Винаги ще се намери кой да ни съди, но това не е толкова важно.Страшното е когато се превръщаме в съдии сами на себе си!Тогава наистина никой не може да ни защити!Натъжих се от този стих!Поздрав!
-
"Не съм обичал.
Значи – неживял."
!* -
Живописните словесни словосъчетания са красиви и въздействащи!!!
-
и една минута понякога е достатъчна...
а стиховете ги можеш, и то как, Райсън...чудо си ти. -
... и събираш в стих...!Райсън*
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Живот описан в стихове!