25 мар. 2015 г., 22:07

Разговор със себе си 

  Поэзия » Философская
322 0 0

Разговор със себе си

Навън пече... навън е страшна жега!
Самичък съм в крайморския хотел.
Изкъпах се и рекох да полегна,
но скоро пак над лист се бях навел...

Запалих си поредната цигара
и вперих поглед в белия таван.
И в задуха, в трептящата омара,
почувствах се от времето обран.

Почувствах, че е няма младостта ми.
Че в лутането си съм остарял!
Че в моите комедии и драми,
за миг със себе си не съм се спрял!

Изправих се, сърцето ме преряза...
За безвъзвратното ме заболя!
Прескачайки интриги и зарази,
бях служил аз на  свойта суета!
 1984г. ""Спортпалас"- Варна"

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??