25 mar 2015, 22:07

Разговор със себе си 

  Poesía » Filosófica
327 0 0

Разговор със себе си

Навън пече... навън е страшна жега!
Самичък съм в крайморския хотел.
Изкъпах се и рекох да полегна,
но скоро пак над лист се бях навел...

Запалих си поредната цигара
и вперих поглед в белия таван.
И в задуха, в трептящата омара,
почувствах се от времето обран.

Почувствах, че е няма младостта ми.
Че в лутането си съм остарял!
Че в моите комедии и драми,
за миг със себе си не съм се спрял!

Изправих се, сърцето ме преряза...
За безвъзвратното ме заболя!
Прескачайки интриги и зарази,
бях служил аз на  свойта суета!
 1984г. ""Спортпалас"- Варна"

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??