15 мар. 2018 г., 01:45  

Разпъната душа 

  Поэзия » Белые стихи
759 0 0
Разпъната душа
Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко
да спася от мрака.
Лежеше той безмълвен,
дал живот на друг,
съвсем премръзнал,
гол и сам-самичък...
А майка чакаше
разплакана във къщи.
Но време нямаше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??