15.03.2018 г., 1:45 ч.  

Разпъната душа 

  Поезия » Бели стихове
786 0 0
Разпъната душа
Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко
да спася от мрака.
Лежеше той безмълвен,
дал живот на друг,
съвсем премръзнал,
гол и сам-самичък...
А майка чакаше
разплакана във къщи.
Но време нямаше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??