22 июл. 2015 г., 10:06

Ревност 

  Поэзия
818 0 4
Три посоки на възел,
а четвъртата все ме мами напред –
на една крачка,
на един дъх,
на един живот
разстояние.
Не изпраща залези,
не посреща изгреви.
Стои и чака – сянка на прага ми.
Три посоки опитомени,
а четвъртата – дива котка в душата ми.
Къса спомени от леглото, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Все права защищены

Предложения
: ??:??