Три посоки на възел,
а четвъртата все ме мами напред –
на една крачка,
на един дъх,
на един живот
разстояние.
Не изпраща залези,
не посреща изгреви.
Стои и чака – сянка на прага ми.
Три посоки опитомени,
а четвъртата – дива котка в душата ми.
Къса спомени от леглото, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация