22 jul 2015, 10:06

Ревност 

  Poesía
710 0 4

 

Три посоки на възел,

а четвъртата все ме мами напред –

на една крачка,

на един дъх,

на един живот

разстояние.

Не изпраща залези,

не посреща изгреви.

Стои и чака – сянка на прага ми.

Три посоки опитомени,

а четвъртата – дива котка в душата ми.

Къса спомени от леглото,

къса аромата на чужди жени –

тя, дивачката ничия.

Имам три посоки.

Точно три – свещено число,

а мечтая за четвъртата –

на една крачка,

на един дъх,

на една смърт.

Разстояние…


© Калоян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много оригинална творба, Калояне! Много ми хареса!
    Браво! Поздравление!
  • Интересен и различен поглед...Харесва ми!
  • Анастасия, Кети, прекрасна вечер с поне две посоки ви пожелавам, момичета!
  • Пишеш запомнящо се!
Propuestas
: ??:??