С хляб и вино замесена

3 дек. 2022 г., 08:53

Поэзия » Философская, Гражданская

385 1 2

Пак в чашата ми вперен,

с кървясал, жаден взор –

животът ми трепери.

Нещастен – няма спор!

Изстиска си лимона,

в солта му побелях.

Превърна ме в икона

на първороден грях.

А после пък – в светица –

той сам бил бос и гол.

И празната паница

замести с ореол.

Душата бùла важна,

но моята. Коя?!

А неговата – блажна,

с извивки на змия.

Търбуха си заситил,

начесал си страстта,

подхвърля ми трохите

и слави бедността.

Оскуба ми перата,

краката ми строши.

"Това е тя – змията!",

неистово крещи.

А аз, като в магия,

възкръсвам му в пещта.

Глупак – от лакомия

откраднал ми смъртта!

https://www.youtube.com/watch?v=vRng8qHtiKU