Пак в чашата ми вперен,
с кървясал, жаден взор –
животът ми трепери.
Нещастен – няма спор!
Изстиска си лимона,
в солта му побелях.
Превърна ме в икона
на първороден грях.
А после пък – в светица –
той сам бил бос и гол.
И празната паница
замести с ореол. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.