3 dic 2022, 8:53

С хляб и вино замесена 

  Poesía » Filosófica, Civil
470 1 2
Пак в чашата ми вперен,
с кървясал, жаден взор –
животът ми трепери.
Нещастен – няма спор!
Изстиска си лимона,
в солта му побелях.
Превърна ме в икона
на първороден грях.
А после пък – в светица –
той сам бил бос и гол.
И празната паница
замести с ореол. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??