3.12.2022 г., 8:53 ч.

С хляб и вино замесена 

  Поезия » Философска, Гражданска
471 1 2
Пак в чашата ми вперен,
с кървясал, жаден взор –
животът ми трепери.
Нещастен – няма спор!
Изстиска си лимона,
в солта му побелях.
Превърна ме в икона
на първороден грях.
А после пък – в светица –
той сам бил бос и гол.
И празната паница
замести с ореол. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??