Тук и там, вървиш пак сам
по път голям, със студ облян,
посоки много, край - един,
живот - безсмислен и необясним.
Защо тук-там ти пак си сам,
оставаш крив, недоразбран,
сърце сиротно в душа самотна,
в тълпа - свирепа, неграмотна.
Милиони хора по Земята,
и все пак празна е душата,
нима е нужен някой друг
да стопли теб, да спре студа? ...