elituUu (Елица)
65 111
6 апр. 2010 г., 15:24

Сам 

  Поэзия
562 0 4

Тук и там, вървиш пак сам

по път голям, със студ облян,

посоки много, край - един,

живот - безсмислен и необясним.

 

Защо тук-там ти пак си сам,

оставаш крив, недоразбран,

сърце сиротно в душа самотна,

в тълпа - свирепа, неграмотна.

 

Милиони хора по Земята,

и все пак празна е душата,

нима е нужен някой друг

да стопли теб, да спре студа?

 

Какво? Признаваш, че си сам?

Че няма никой тук и там

да търси теб в тълпата сива,

да дойде, без да си отива?...

© Елица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ела при мен и прегърни ме,
    че ще си идеш вече знам.
    Но не, не казвам "Ти вземи ми",
    сама реших, че ще ти дам.

    Сама реших, че и да тръгнеш
    не искам да не си дошъл,
    и ако тихо ме прегърнеш,
    сама ще ... (знаеш защо не е довършено =)))
  • О, аз не съм сама Нали имам вас :*
  • аз пък не мисля,че си сама.просто в живота на човек има едни моменти,в които единствено той сам може да си помогне.Дерзай!!!
  • точно това чувствах сега.хареса ми.
Предложения
: ??:??